Житие и битие Пеевского и началото на славната Революция
- Другарю Пеевски, петилетката не е изпълнена по проект, само че ние казахме, че е изпълнена. В магазина за месо няма месо, само че пък в магазина за риба няма риба.
- Правилно, другарю, по този начин се грижим ние за националното благополучие - комунизмът носи тъждество във всичко. В рибния магазин няма риба, само че с цел да е равно - в месарския няма месо.
Представям си този диалог, който се води след няколко години сред основния секретар на Партията Делян Пеевски и някой от лакеите, които извършват всичките му хрумвания за националното благополучие - по този начин, както могат.
И въпреки футуристичните ми благоприятни условия да стигат до този презрян епизод от бъдещето на съумелия млад предприемач, то в действителност - в случай че се замислите - сюжетът е изцяло вероятен, в случай че нещата вървят по този начин, както вървят сега.
Защото явни са две неща - Делян Пеевски желае цялата власт в страната и публично, освен както е в този момент - под формата на добре известна социална загадка. И второ - в случай че политическите му възгледи еволюират в геополитически проект, то вътрешните и икономическите следват строга и ясна траектория - тази на бащите на народите Ленин и Сталин, на българския бунтовник Тодор Живков и неговите славни сподвижници, съвсем съумели да вкарат България като 16-а република в непобедимия Съветски съюз. Само малшансът им попречи да го сторят, само че историята е милостива към добродетелните.
Нека актуалният текст да служи като списък на житие и съществуване Пеевско в областта на стопанската система. Нека се чете от поколенията и дано знаят от кое място потегля началото на комунистическия парадайс, построен за тях от предците им - всякогаж под славното водачество на " индивидът, който е с хората ".
В началото бе борбата
Дълги години другарят Пеевски криеше своя полит-икономически талант за обществото и предпочиташе да го сподели на терена на врага - този на империалистите. Той потвърди, че може да бие изедниците на техния терен, наименуван капитализъм и под прикритие се представяше за съумял, млад предприемач. Дори и тогава обаче, Вожда не можеше да скрие болката си за елементарния трудещ се и раздаваше ли раздаваше от своето благосъстояние, най-много около измислената от империалистите ковид-пандемия.
Вожда никога не заряза правата и свободите на служащите, по тази причина официално беше народен представител, едвам надзирава другите участници в позорището, наречено либерален парламент.
Когато му бе оповестена война от Върховното зло - американците, господин Пеевски излезе от сенките на справедливата си борба и поведе националните маси към властта. Той към този момент не беше просто сянка на депутат, а народниЯТ представител като еманация на волята на трудещия се и ограбван от империалистите дребен човек.
И тук обаче, другарят, бе остроумен - видимо играеше тяхната игра, видимо им се мазнеше като оливерник в Созопол, само че вътрешно следваше правия път и праволинейно пишеше свещената книга на Световната Революция.
Във великото изкуство на самоунижението той бе неосъществим. Уменията му стигнаха до там, че първоначално поддържаше гневно Украйна и изпращането на военна помощ, само че откакто властта в Щатите се смени - смени се и мнението на Властелина на националната воля. Толкова явно бе неговото слагачество, че никой не си намерения, че може да е неискрено.
И по този начин пристигна време за Революцията...
ДЪРЖАВАТА - ТОВА СА МАГАЗИНИТЕ
Дълги години черната ръка на пазарните капиталисти бе обгърната в кадифената ръкавица на така наречен хранителни вериги. Огромни структури за търговия, основани с една-едничка цел - да експлоатират дребния човек, да ограбват и дребното му останали пари и до момента в който го вършат - да го тровят с гнусните си империалистически ГМО артикули.
Затова, възползвайки се от статута си на водач на Революцията и по случайност - народен представител, Вожда на нацията направи първия си съдбовен за врага удар - законопроект за налагане на ценови тавани на стоките по усмотрение на държавното управление. Разбира, се наблюдателният четец ще каже - по какъв начин по този начин, нали държавното управление в това тъмно време е империалистическо, значи би работило само в интерес на изедниците на националното богатство и паразитиращи на гърба на работническата класа.
Те отвърнаха на удара. Проектът не бе признат, с помощта на продажниците, отритнали социалистическата гражданска война и прегърнали отровната обич на капиталистите.
Вожда обаче не бе споделил последната си дума. А тя пристигна в точния миг - бюджетът!
Между двете четения на закона Върховния водач на Народната Република предложи основаването на държавни хранителни магазини в офисите на Български пощи. Идеята бе толкоз новаторска и невиждана в човешката история до този миг, че бе подрепена от болшинството депутатити, не запомнили за миг за парите на врага и в момент на лудост сърцата им се присетиха, че са призвани да работят за националното богатство.
Присъдата на историята е ясна и безапелационна - по този начин бе сложено началото на Великата социалистическа гражданска война, която Вожда започна. Краят на историята стартира с държавните магазини и завърши с идването му на власт.
Така завършва и нашият текст. Продължението му ще пристигна, когато американският президент си смени мнението по някой различен въпрос. Тогава ще се смени мнението и на Лидера. Защото в изкуството на слагачеството нашата идеология равни няма.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
- Правилно, другарю, по този начин се грижим ние за националното благополучие - комунизмът носи тъждество във всичко. В рибния магазин няма риба, само че с цел да е равно - в месарския няма месо.
Представям си този диалог, който се води след няколко години сред основния секретар на Партията Делян Пеевски и някой от лакеите, които извършват всичките му хрумвания за националното благополучие - по този начин, както могат.
И въпреки футуристичните ми благоприятни условия да стигат до този презрян епизод от бъдещето на съумелия млад предприемач, то в действителност - в случай че се замислите - сюжетът е изцяло вероятен, в случай че нещата вървят по този начин, както вървят сега.
Защото явни са две неща - Делян Пеевски желае цялата власт в страната и публично, освен както е в този момент - под формата на добре известна социална загадка. И второ - в случай че политическите му възгледи еволюират в геополитически проект, то вътрешните и икономическите следват строга и ясна траектория - тази на бащите на народите Ленин и Сталин, на българския бунтовник Тодор Живков и неговите славни сподвижници, съвсем съумели да вкарат България като 16-а република в непобедимия Съветски съюз. Само малшансът им попречи да го сторят, само че историята е милостива към добродетелните.
Нека актуалният текст да служи като списък на житие и съществуване Пеевско в областта на стопанската система. Нека се чете от поколенията и дано знаят от кое място потегля началото на комунистическия парадайс, построен за тях от предците им - всякогаж под славното водачество на " индивидът, който е с хората ".
В началото бе борбата
Дълги години другарят Пеевски криеше своя полит-икономически талант за обществото и предпочиташе да го сподели на терена на врага - този на империалистите. Той потвърди, че може да бие изедниците на техния терен, наименуван капитализъм и под прикритие се представяше за съумял, млад предприемач. Дори и тогава обаче, Вожда не можеше да скрие болката си за елементарния трудещ се и раздаваше ли раздаваше от своето благосъстояние, най-много около измислената от империалистите ковид-пандемия.
Вожда никога не заряза правата и свободите на служащите, по тази причина официално беше народен представител, едвам надзирава другите участници в позорището, наречено либерален парламент.
Когато му бе оповестена война от Върховното зло - американците, господин Пеевски излезе от сенките на справедливата си борба и поведе националните маси към властта. Той към този момент не беше просто сянка на депутат, а народниЯТ представител като еманация на волята на трудещия се и ограбван от империалистите дребен човек.
И тук обаче, другарят, бе остроумен - видимо играеше тяхната игра, видимо им се мазнеше като оливерник в Созопол, само че вътрешно следваше правия път и праволинейно пишеше свещената книга на Световната Революция.
Във великото изкуство на самоунижението той бе неосъществим. Уменията му стигнаха до там, че първоначално поддържаше гневно Украйна и изпращането на военна помощ, само че откакто властта в Щатите се смени - смени се и мнението на Властелина на националната воля. Толкова явно бе неговото слагачество, че никой не си намерения, че може да е неискрено.
И по този начин пристигна време за Революцията...
ДЪРЖАВАТА - ТОВА СА МАГАЗИНИТЕ
Дълги години черната ръка на пазарните капиталисти бе обгърната в кадифената ръкавица на така наречен хранителни вериги. Огромни структури за търговия, основани с една-едничка цел - да експлоатират дребния човек, да ограбват и дребното му останали пари и до момента в който го вършат - да го тровят с гнусните си империалистически ГМО артикули.
Затова, възползвайки се от статута си на водач на Революцията и по случайност - народен представител, Вожда на нацията направи първия си съдбовен за врага удар - законопроект за налагане на ценови тавани на стоките по усмотрение на държавното управление. Разбира, се наблюдателният четец ще каже - по какъв начин по този начин, нали държавното управление в това тъмно време е империалистическо, значи би работило само в интерес на изедниците на националното богатство и паразитиращи на гърба на работническата класа.
Те отвърнаха на удара. Проектът не бе признат, с помощта на продажниците, отритнали социалистическата гражданска война и прегърнали отровната обич на капиталистите.
Вожда обаче не бе споделил последната си дума. А тя пристигна в точния миг - бюджетът!
Между двете четения на закона Върховния водач на Народната Република предложи основаването на държавни хранителни магазини в офисите на Български пощи. Идеята бе толкоз новаторска и невиждана в човешката история до този миг, че бе подрепена от болшинството депутатити, не запомнили за миг за парите на врага и в момент на лудост сърцата им се присетиха, че са призвани да работят за националното богатство.
Присъдата на историята е ясна и безапелационна - по този начин бе сложено началото на Великата социалистическа гражданска война, която Вожда започна. Краят на историята стартира с държавните магазини и завърши с идването му на власт.
Така завършва и нашият текст. Продължението му ще пристигна, когато американският президент си смени мнението по някой различен въпрос. Тогава ще се смени мнението и на Лидера. Защото в изкуството на слагачеството нашата идеология равни няма.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ